Артистично пътуване
ОТ MAD-JAROVA
Артистичното пътешествие на Мад-Джарова и
съвременно изкуство
Мад-Джарова получава призванието на художник от четиригодишна възраст, за да посвети живота си
към живописта и скулптурата.
Родена е в среда на интелектуалци. Баща му Дончо Маджаров е един от най-значимите издатели
в държавата.
Като малко момиче тя страда от войната и бедността на комунистическия режим. Баща му се счита за бивш буржоа, безработен, семейството е в бедност.
От 13-годишна възраст Мад-Джарова работи, успоредно с обучението си, с което се справя блестящо.
Картините му са изпълнени с масло върху платно.
Смисълът на изкуството става отражение на смисъла на живота
В училището за изящни изкуства тя е изключена от КОМСОМОЛА, поради произхода си, силната си личност и оригиналните си идеи, които не отговарят на стандарта на комунистическата младеж.
Въпреки това тя печели конкурса за постъпване в Академията за изящни изкуства през 1957 г., който завършва успешно.
Впоследствие работи като учителка и с много трудности успява през 1966 г. да напусне България и да прекоси Желязната завеса, съвсем сама, без пари и без да познава кой да й помогне.
Минавайки през Виена в Австрия, дестинацията е Париж. След много приключения тя излага в Salon des Artistes Français и Salon des Indépendants. Първата му самостоятелна изложба в Париж през 1969 г. в галерия Henquez има голям успех.
Днес, след повече от 100 лични изложби във Франция, Европа и САЩ, тя се радва на международна известност.
Въображаемата картина на Mad-Jarova, макар и реалистична във формите си, изследва вътрешното пространство, това на нашата психика: този невидим свят, който съществува съвместно в неразделна двойственост с нашето релационно битие от външния свят.
Това е революция в областта на науката: нова интерпретация на наблюдението на съществуващи явления.
Двойствеността между информацията за една реалност, предавана от сетивните рецептори, и вътрешната умствена дейност на въображаемото и трансцендентно възприятие, е част от психичните дуалности на човека.
Въображаемо и реално, трансцендентно и съществуващо, субективно и обективно са дълбоки двойствености на човешката природа.
Умът не може да се отъждествява с материалната субстанция на мозъка. Това е динамична единица със сложни дейности и разнородни прояви, като реч, обич, воля, оценка на красотата, координирани функции при решаване на проблеми, развитие на знания и др.
Къде се намира съзнанието?
Ако виждам, без да гледам, разбирам, без да знам, действам, без да разбирам, без да го осъзнавам, това е защото нашият мозък има множество способности за възприемане, които все още са ни непознати.
Затворя ли очи, пред мен като холограми минават множество живи и реални образи. Откъде идват? Дали вече ги бях срещал някъде или са плод на въображението ми?
Тези енигматични видения са ми познати от детството ми, но с времето стават все по-ярки и точни. Те са тези, които ми служат като модели. Еволюцията на моите творби го доказва.
Какво се случва вътре в нас и къде точно? Интегрирам ги в творбите си, без да се опитвам да ги оправдавам. Изненада ! Стават кохерентни, без да го осъзнавам. Когато реша да ги опиша, писането става като магия. Каква е мистерията, която придава смисъл на спонтанните ни видения? Това представлява една от основните мистерии, които учените съзнателно или несъзнателно избягват.
Съзнанието е изградено от стабилност, която му придава смисъл, смисълът на нашата вселена от изключително специфичен модел. Вселената е регулирана много точно, за да може там да се появи живот и съзнание.
Нашият свят се развива с времето под знака на първична двойственост: добро и зло, мъж и жена...
www.mad-jarova.fr www.mad-jarova.net
https://fr.wikipedia.org/wiki/Mad-Jarova
Знаете ли, че умението в изкуството няма нищо общо със занаятчийството? Творбата е създадена дълбоко в душата на художника,
но ноу-хауто е в основата на всяка автентична работа.
Това е еталон, върху който се основава създаването на една епоха. Без него всичко би могло да се смята за изкуство.
Без него ценностите остават субективни, но преди всичко спекулативни.
Какво ще стане с изкуството след нас?
Този въпрос си задават всички творци, особено към края на живота си. Нашата ера е белязана от индивидуализъм. Индивидът е в центъра на артистичните, икономическите, политическите и дори научните дейности, както и в ежедневието. Следователно в областта на изкуството възниква изобилие от стилове и концепции.
Художниците, които уважават майсторството на изобразителната техника, се причисляват към клана на закъснелите, които нищо не са разбрали.
Те обаче са автентични индивидуализирани таланти и вестители на изкуството, което предстои. Те са артисти-визионери.
Визионерското изкуство винаги е съществувало в изобразяването на религиозни теми. Но днешното визионерско изкуство не е същото.
За да бъде прието това изкуство в съвременното изкуство, то трябва да бъде ситуирано в нашето време. THE супрареализъм е роден. Supra означава над, отвъд, в смисъл на израз на реалността на видимото и това на невидимото.
Благодарение на Marylene Leterrier и нейните сътрудници и благодарение на салона „Chimeria“ в Седан, това изкуство е добре установено, за да се гарантира неговата устойчивост.
Супрареализмът е нова мисловна школа, която засяга визуалните изкуства, музиката, литературата, науката и философията.
В областта на науката супрареализмът също е истинска революция. Това е разбирането на непознати явления. Айнщайн никога не е грешал, като е смятал, че квантовата физика не е завършена. Липсваше му най-важното.
Le Supraréalisme dans l'art contemporain
Въображаемият и визионерски супрареализъм пристига в нежелан момент от историята. Супрареализмът е нова мисловна школа, основана на светската духовност. Това е друг артистичен стил на съвременното изкуство. Засяга и музиката, литературата, науката и философията. В сравнение със сюрреализма, който се ръководи от автоматизма на несъзнаваното, при супрареализма съзнателната реалност се разкрива във видимото, но и в невидимото (supra означава над, отвъд).
В областта на науката супрареализмът разкрива нова интерпретация на наблюденията. Чрез включването на съзнанието като основен фактор, аномалиите между относителността и квантовата физика изчезват. Създадох основата за Основната теория на относителността. Това е емпиричен и холистичен подход, при който неразбираемите феномени на фундаменталната физика са в съответствие с вече доказани наблюдения.
В началото на осемдесетте създадох нова научна теория за съзнанието. Книгата „Пътешествие отвъд безкрайността“, в която можете да намерите стотици репродукции на моите живописни произведения, все още е в продажба. В текстовете за съзнанието бях заменил термините „Съзнателно“ с „Душа“ и „Свръхсъзнанието“ с „Дух“, за да направя четенето по-разбираемо, но тук използвам истинските термини.
Суперреализъм на видео