Мад-Джарова получава призванието на художник от четиригодишна възраст, за да посвети живота си

към живописта и скулптурата.

Родена е в среда на интелектуалци. Баща му Дончо Маджаров е един от най-значимите издатели

в държавата.

Като малко момиче тя страда от войната и бедността на комунистическия режим. Баща му се счита за бивш буржоа, безработен, семейството е в бедност.

От 13-годишна възраст Мад-Джарова работи, успоредно с обучението си, с което се справя блестящо.

В училището за изящни изкуства тя е изключена от КОМСОМОЛА, поради произхода си, силната си личност и оригиналните си идеи, които не отговарят на стандарта на комунистическата младеж.

Въпреки това тя печели конкурса за постъпване в Академията за изящни изкуства през 1957 г., който завършва успешно.

Впоследствие работи като учителка и с много трудности успява през 1966 г. да напусне България и да прекоси Желязната завеса, съвсем сама, без пари и без да познава кой да й помогне.

Минавайки през Виена в Австрия, дестинацията е Париж. След много приключения тя излага в Salon des Artistes Français и Salon des Indépendants. Първата му самостоятелна изложба в Париж през 1969 г. в галерия Henquez има голям успех.

Днес, след повече от 100 лични изложби във Франция, Европа и САЩ, тя се радва на международна известност.

Въображаемата картина на Mad-Jarova, макар и реалистична във формите си, изследва вътрешното пространство, това на нашата психика: този невидим свят, който съществува съвместно в неразделна двойственост с нашето релационно битие от външния свят.

Двойствеността между информацията за една реалност, предавана от сетивните рецептори, и вътрешната умствена дейност на въображаемото и трансцендентно възприятие, е част от психичните дуалности на човека.

Въображаемо и реално, трансцендентно и съществуващо, субективно и обективно са дълбоки двойствености на човешката природа.

Умът не може да се отъждествява с материалната субстанция на мозъка. Това е динамична единица със сложни дейности и разнородни прояви, като реч, обич, воля, оценка на красотата, координирани функции при решаване на проблеми, развитие на знания и др.

Ако виждам, без да гледам, разбирам, без да знам, действам, без да разбирам, без да го осъзнавам, това е защото нашият мозък има множество способности за възприемане, които все още са ни непознати.

Затворя ли очи, пред мен като холограми минават множество живи и реални образи. Откъде идват? Дали вече ги бях срещал някъде или са плод на въображението ми?

Тези енигматични видения са ми познати от детството ми, но с времето стават все по-ярки и точни. Те са тези, които ми служат като модели. Еволюцията на моите творби го доказва.

Какво се случва вътре в нас и къде точно? Интегрирам ги в творбите си, без да се опитвам да ги оправдавам. Изненада ! Стават кохерентни, без да го осъзнавам. Когато реша да ги опиша, писането става като магия. Каква е мистерията, която придава смисъл на спонтанните ни видения? Това представлява една от основните мистерии, които учените съзнателно или несъзнателно избягват.

Съзнанието е изградено от стабилност, която му придава смисъл, смисълът на нашата вселена от изключително специфичен модел. Вселената е регулирана много точно, за да може там да се появи живот и съзнание.

Нашият свят се развива с времето под знака на първична двойственост: добро и зло, мъж и жена...

www.mad-jarova.fr www.mad-jarova.net

https://fr.wikipedia.org/wiki/Mad-Jarova

Знаете ли, че умението в изкуството няма нищо общо със занаятчийството? Творбата е създадена дълбоко в душата на художника,

но ноу-хауто е в основата на всяка автентична работа.

Това е еталон, върху който се основава създаването на една епоха. Без него всичко би могло да се смята за изкуство.

Без него ценностите остават субективни, но преди всичко спекулативни.