СюрреализъмИ супрареализъм
Супрареализмът е
съвременно изкуство неизбежно, защото е от съществено значение.
Разглеждайки речниците, откриваме следния факт:
Сюрреализмът беше наречен правилно: „включено“ означава пряк контакт
(маслени бои върху платно, качете се на покрива).
Това не е изненадващо, тъй като това ново движение беше срещу установяването.
Искаше да се наложи върху съществуващото изкуство.
Сюрреалистичните художници създават нови живописни форми
да замени съществуващите природни форми в природата.
Супрареалистите, от друга страна, засилват реализма на формите
най-близо до техния източник,
защото те трябва да запазят оригиналната си идентичност, за да накарат хората да повярват в тяхната истинност.
Супрареализмът е част от съвременно изкуство, докато е малко известен.
„Супра“ не означава превъзходен. „Супра“ означава: отгоре, отвъд.
Това означава търсене на видима реалност чрез излизане отвъд нея
отвъд видимото,
в съзнателното вътрешно пространство.
Изглежда важно да се изясни разликата
между сюрреализма и супрареализма.
Супрареализмът е израз на вътрешна реалност, по-реална от тази, която идва от външния свят. В сравнение със сюрреализма, който покрива видимата реалност, налагайки фантастична реалност.
Въображаемата реалност наистина съществува във всеки от нас.
Наистина, съвременно изкуство не може да пренебрегне основната му функция
което задължително е съзнателно.
Супрареализмът е в източника на смисъла на нашето съществуване.
Фантастичното
е резултат от автоматични изблици на ума,
следователно неконтролирано,
зловещ.
От друга страна,
въображение
е мозъчна дейност
в съзнателното предизвикване на видения
за да изградите сложни идеи,
надреално, тоест отвъд
сетивно възприятие
.
В този случай,
фантазии, халюцинации
и т.н.
Това е светът
визионер, който е интуитивен и пророчески.
Целта на супрареализма е да активира чрез въображение
нашите вътрешни и външни преживявания.
Това е „симбиозата“ между съзнанието и несъзнаваното,
за разбиране на нашите съзнателни дейности в неразривна връзка с несъзнаваното благодарение на активното въображение и осъзнатото сънуване.
Разликата между супрареализма и сюрреализма се състои в
процес на художествено изразяване.
За да разберем по-добре тяхната двойственост, трябва да разгледаме разликата
между
артистичен стил и маниеризъм
. Последното е начин на рисуване на художник, наподобяващ постоянно използван подпис.
маниеризъм
е повтарящ се и автоматичен процес.
За да разнообрази творенията си, художникът издава
несъзнаваното и случайността
.
За да създаде своя стил (своя подпис), той използва деформации, които отдалечават обекта от неговия източник.
Източникът е
природа, безкрайно разнообразна
, богат и никога не надминат от човека..
Абстрактен сюрреализъм
се появи по-късно,
това е част от постмодернизма.
В повечето случаи,
абстрактен сюрреализъм
отървете се от ръчния труд..
Художниците използват процеси, които наподобяват игриво занимание.
Например, изсипете боята в леген с вода и потопете опора
за да го покриете от случайни петна,
или покрийте опора във всички цветове,
след това прокарайте дъска от единия до другия край, за да ги смесите.
Има няколко постмодерни начина, включително изхвърлянето на боклук и други материали, избрани на случаен принцип.
Липсата на смисъл обаче беше компенсирана от стартирането на
концептуално изкуство.
Няма вече никакво художествено постижение, нищо освен неговата концепция!!!
Това наистина ли е решението, за да се преструвате, че намирате истинския път към
автентично художествено творчество
?
Именно в този контекст супрареализмът ще намери своето законно място.
Сюрреализмът е свободна асоциация на импулси.
Супрареализмът възниква от активното, следователно съзнателно въображение.
Сюрреализмът съчетава различни елементи,
докато супрареализмът предава послания,
чрез съзнателния ефект на пътя на съзнателната мисъл.
Сюрреализмът се отървава от разума,
докато супрареализмът използва художествени индикатори,
научни и психологически (рационални и логически)
във важни откровения и далеч от една мисъл.
Следователно супрареализмът е антитеза на сюрреализма.
Съществената разлика между супрареализъм и сюрреализъм
се намира в дизайна на произведенията.
Сюрреализмът се определя като чист психически автоматизъм.
Автоматичната диктовка освободи несъзнаваното.
В този случай няма търсене на смисъл, тъй като отсъства мисълта, приложена към произведението.
От друга страна,
супрареализмът е резонансът на големите теми в съзнателния живот на художника.
Развитието на едно произведение е бавно, то се развива постепенно.
Бременността му е истинското му творение.
След това оживява, като раждане от болка и щастие.
Творбата отваря очите ви за света. Каква ще е неговата съдба?
Никой няма да може да каже.
При поставянето на подписа на художника се прерязва пъпната връв.
Този подход, едновременно сложен и спонтанен, удовлетворява супрареалистичния художник
на сложен живот, обогатен с нови емоции.
Тези сънища са будни, по-силни от реалността.
Без лекарства, той е в състояние на
променено съзнание
. Неговият живот
е истинско постоянно приключение.
Това е съществената разлика между
супрареализъм и сюрреализъм.
Супрареализмът отразява неизбежната необходимост от търсене на смисъл в изкуството,
но и в живота.
Последният век обаче подчерта преди всичко значението на несъзнаваното в
съвременно изкуство, наука и философия, както и в психологията
.
Една разлика разделя работата на Фройд от тази на Сигрид Юнг
„Според швейцарския психиатър
Карл Густав Юнг
(1875–1961),
(
колективното несъзнавано
съставлява „състояние или основа на психиката сама по себе си, вездесъщо, неизменно състояние, идентично на себе си навсякъде“
И все пак според него инстинктите и архетипите съставляват
цялото колективно несъзнавано.
„Наричам го „колективно“, защото, за разлика от личното несъзнавано,
тя не е съставена от повече или по-малко уникално индивидуално съдържание
не се възпроизвежда,
но съдържание, което е универсално и се появява редовно.“
Юнг нарича несъзнаваната лична транс идентичност колективна,
защото се проявява в архетипите,
друга централна концепция на аналитичната психология.
Ако за Зигмунд Фройд, (
основател на психоанализата, несъзнаваното се характеризира с потискане на импулси, според Юнг:
„Това е присъщо на реалността и комуникацията на съзнателното и несъзнаваното
[и] позволява бъдещето на индивида1. »
Следователно колективното несъзнавано и съзнанието формират, в тази визия, a
„заедно [което] съставлява психическата съвкупност, от която нито един елемент не може да изчезне без вреда за индивида“
Разлика между супрареализъм и сюрреализъм
„Това е: от една страна, търсенето на съвършенство, оттук и латинският елемент „supra“, което означава отгоре, отвъд. От друга страна, това е необходимостта да се разбере реалността чрез науката. Освен това съзнателният супрареализъм има за цел да илюстрира механизмите на мисълта, които позволяват на индивида да се доближи до реалността. »
Супрареализмът е: реализъм, смисъл и съзнателно вътрешно пространство. Свързан с
сюрреализъм което изразява несъзнаваната надреалност, на
супрареализъм изследва съзнателната свръхреалност. Двамата са вечно синхронизирани в търсене на психологически баланс. Те са от съществено значение не само в живота, но и в художественото изразяване.
« Le poète Arthur Rimbaud (1854-1891) voulait être un visionnaire, se mettre en état de percevoir la face cachée des choses, une autre réalité.
C’est en poursuivant les tentatives de Rimbaud que Guillaume Apollinaire (1880-1918) part à la recherche de cette réalité invisible et mystérieuse.
Le substantif « surréalisme » apparaît pour la première fois en mars 1917
dans une lettre de Guillaume Apollinaire à Paul Dermée :
« Tout bien examiné, je crois en effet qu’il vaut mieux adopter surréalisme que surnaturalisme
que j’avais d’abord employé.
Le mot “surréalisme” n’existe pas encore dans les dictionnaires, et il sera plus commode à manier que surnaturalisme déjà employé par MM. les Philosophes. »
Le surréalisme est un mouvement artistique du XXe siècle,
comprenant l’ensemble des procédés de création et d’expression utilisant toutes les forces psychiques (automatisme, rêve, inconscient)
libérées du contrôle de la raison et en lutte contre les valeurs reçues. https://fr.wikipedia.org/wiki/Surr%C3%A9alisme
En 1924, André Breton le définit dans le premier Manifeste du surréalisme
comme un « automatisme psychique pur, par lequel on se propose d’exprimer, soit verbalement, soit par écrit, soit de toute autre manière, le fonctionnement réel de la pensée.
Dictée de la pensée, en l’absence de tout contrôle exercé par la raison, en dehors de toute préoccupation esthétique ou morale […] ».
Le surréalisme repose sur la croyance à la réalité supérieure de certaines formes d’associations négligées jusqu’à lui, à la toute-puissance du rêve, au jeu désintéressé de la pensée. Il tend à ruiner définitivement tous les autres mécanismes psychiques et à se substituer à eux
dans la résolution des principaux problèmes de la vie1 (XXe siècle). «
Les surréalistes cherchent à libérer l’inconscient qui est mis en vedette dans leurs démarches
artistiques et littéraires.
Leur inspiration est nourrie par les rêves, où l’inconscient gouverne dans toute sa splendeur.
Les images de rêve de Dali sont très intrigantes et il leur garde soigneusement cet aspect énigmatique.
voir le lien : http://www.larousse.fr/encyclopedie/personnage/Salvador_Dal%C3%AD/115489
http://www.larousse.fr/encyclopedie/personnage/Salvador_Dal%C3%AD/115489#HcydjdzuHYsATBl7.99
https://fr.wikipedia.org/wiki/L%27Homme_invisible_(Dal%C3%AD)#Description
Les oeuvres surréalistes sont très personnelles et intimes puisqu’elles parlent du MOI intérieur inconscient.
C’est une similitude entre le surréalisme inconscient et le supraréalisme conscient : ce sont deux facettes inséparables de la personnalité, non seulement de l’artiste, mais de tout le monde.
Du surréalisme à l’art contemporain il n’y a qu’un pas. Beaucoup d’artistes contemporains ont suivi la tendance de non sens héritée du surréalisme (l’art éphémère, installations etc) .
Ce phénomène est légitime, il est l’expression de la liberté artistique, la mise en vedette de la personnalité de l’artiste, indépendamment de son œuvre.
L’exemple de Christo et Jeanne-Claude nous le montre.
https://fr.wikipedia.org/wiki/Christo_et_Jeanne-Claude
Les Christo croient en la séduction d’une création sans signification. « L’art aujourd’hui joue de l’information, la propagande, la publicité, l’emballage et la présentation, ce qui représente exactement l’œuvre de Christo. »
Ces œuvres ne sont qu’une partie de l’art. Emballer le Pont Neuf n’exprime pas sa beauté de création qui, elle, connaît des périodes de réflexion, de création, de réalisation et d’émerveillement, gravées dans sa mémoire. L’emballer, c’est changer son apparence.
Супрареализмът и сюрреализмът са напълно противоположни и все пак се допълват.
THE нереален не се интересуват от съзнанието, което е неделимо от несъзнаваното. Съзнаваното и несъзнаваното са обединени в универсалната антиномия на света.
Търсенето на смисъла на живота е съзнателно изследване.
Смисълът в изкуството е израз на смисъла на живота.
Друга разлика между
супрареализъм и сюрреализъм
намира се в техническия израз на произведението. Невидимото в супрареализма се третира по различен начин в сравнение с видимото.
Той разширява реалността към друго изобразително пространство. Отвъд възприемаемия свят,
дава на невидимото лице и форма.
Това е конкретизацията, въплъщението на психичните трептения.
Невидимото става съзнателно до степента, в която можем да го идентифицираме
в нас и извън нас в света.
Срещата на реалното и невидимото е първата особеност
супрареализъм, който е част от съвременното изкуство.
Въображаеми и невероятни, но без изкривявания и маниерности, реалните форми изненадват със своето trompe l'oeil присъствие.
Те са заобиколени от разширени лица, първоначално невидими, които постепенно се разкриват при търсенето им. Тези лица въплъщават вибрациите на мислите и емоциите.
Съзнателният супрареализъм и сюрреализмът се допълват във въображаемото изразяване на емоциите.
Те са в неразривна двойственост.
THE супрареализъм вече съществува заедно с сюрреализъм, но остава дискретна, вярна на невидимия си образ.
Едната изразява свръхреалност, а другата се гмурка във видимото, което е субстанциалната свръхреалност. Единият се интересува от несъзнаваното, докато другият се интересува от съзнателното (лично и колективно).
Така съзнателният супрареализъм подчертава теорията на Мад-Джарова за съществената относителност.
Супрареализмът носи ноу-хауто на съвременно изкуство
Знаете ли, че умението в изкуството няма нищо общо със занаятчийството? Творбата е създадена дълбоко в душата на художника,
но ноу-хауто е в основата на всяка автентична работа.
Това е еталон, върху който се основава създаването на една епоха. Без него всичко би могло да се смята за изкуство.
Без него ценностите остават субективни, но преди всичко спекулативни.
Какво ще стане с изкуството след нас?
Този въпрос си задават всички творци, особено към края на живота си. Нашата ера е белязана от индивидуализъм. Индивидът е в центъра на артистичните, икономическите, политическите и дори научните дейности, както и в ежедневието. Следователно в областта на изкуството възниква изобилие от стилове и концепции.
Художниците, които уважават майсторството на изобразителната техника, се причисляват към клана на закъснелите, които нищо не са разбрали.
Те обаче са автентични индивидуализирани таланти и вестители на изкуството, което предстои. Те са артисти-визионери.
Визионерското изкуство винаги е съществувало в изобразяването на религиозни теми. Но днешното визионерско изкуство не е същото.
За да бъде прието това изкуство в съвременното изкуство, то трябва да бъде ситуирано в нашето време. THE супрареализъм е роден. Supra означава над, отвъд, в смисъл на израз на реалността на видимото и това на невидимото.
Благодарение на Marylene Leterrier и нейните сътрудници и благодарение на салона „Chimeria“ в Седан, това изкуство е добре установено, за да се гарантира неговата устойчивост.
Супрареализмът е нова мисловна школа, която засяга визуалните изкуства, музиката, литературата, науката и философията.
В областта на науката супрареализмът също е истинска революция. Това е разбирането на непознати явления. Айнщайн никога не е грешал, като е смятал, че квантовата физика не е завършена. Липсваше му най-важното.
Le Supraréalisme dans l'art contemporain
Въображаемият и визионерски супрареализъм пристига в нежелан момент от историята. Супрареализмът е нова мисловна школа, основана на светската духовност. Това е друг артистичен стил на съвременното изкуство. Засяга и музиката, литературата, науката и философията. В сравнение със сюрреализма, който се ръководи от автоматизма на несъзнаваното, при супрареализма съзнателната реалност се разкрива във видимото, но и в невидимото (supra означава над, отвъд).
В областта на науката супрареализмът разкрива нова интерпретация на наблюденията. Чрез включването на съзнанието като основен фактор, аномалиите между относителността и квантовата физика изчезват. Създадох основата за Основната теория на относителността. Това е емпиричен и холистичен подход, при който неразбираемите феномени на фундаменталната физика са в съответствие с вече доказани наблюдения.
В началото на осемдесетте създадох нова научна теория за съзнанието. Книгата „Пътешествие отвъд безкрайността“, в която можете да намерите стотици репродукции на моите живописни произведения, все още е в продажба. В текстовете за съзнанието бях заменил термините „Съзнателно“ с „Душа“ и „Свръхсъзнанието“ с „Дух“, за да направя четенето по-разбираемо, но тук използвам истинските термини.
Суперреализъм на видео